Как живеят дивите племена в Борнео,  трудно ли е да

Как живеят дивите племена в Борнео,  мъчно ли е да присъстваш на шамански обред там и контракт с тъмните сили ли е добиването на безконечна младост… Все въпроси, които надали си задавате всеки ден, само че отговорите им ще ви оставят без мирис.  Разкрива ги Мерлин Арно, която в действителност се озорвам по какъв начин тъкмо да показва. Бизнесът й е надалеч от нежната дамска природа, а заниманието й да създава тоалети от пера на екзотични птици й донесе премията на Академията за мода „ Златна игла ”. Мерлин категорично акцентира, че за основаването им нито един щраус, паун, фазан или военен петел не е бил оскубан – „ материалът ” е събиран в интервала на линеене. А приходите от облеклата отиват за закупуване на поилки и хранилки за птици в парка на Кюстендил.

Да се чуди човек по кое време Мерлин намира време да тренира и то по този начин, че да стане международна шампионка на 100 метра за ветерани, а от последната олимпиада за спортисти старша възраст в Торино да се върне с три медала в три разнообразни дисциплини. Същевременно отвява 18-годишните на надпревари по бикини фитнес. Ето с тази пъстропера птица летим към Борнео!

Е, в случай че не можем да стигнем до шаманите на Борнео като Мерлин Арно, най-малко имаме шанса на 17 март да забележим в зала „ България ” спектакъла й „ Еволюция ”, който невъобразимо съчетава класическа музика, пера на екзотични птици и изобразяване онлайн.


Предлагам да се върнем в „ скучната ” Европа, единствено с цел да ви потвърдя, че никак не е скучна и човек постоянно може или да  научи нещо ново, или да огледа нещо остаряло под друг, но доста непредвиден ъгъл. В рубриката си „ 50 места от българската история ” Теодор Борисов и Светослав Марков няма да се отдалечат изключително – единствено до Скопие,  само че пък тези, които си мислят, че Мара Бунева е улица, ще останат сюрпризирани.
 Следваща спирка - Виена! Какво ще й виждам на Виената, град като град -  хора, къщи, салтанати, споделя Бай Ганьо. Цитирам го изцяло подходящо – питали ли сте се какво е да се разноските из австрийската столица с книжката на Алеко Константинов, вместо справочник.

Их бай Ганьо – валчест чичка се сочи с пръст в гърдите и гледа хитровато младичкия касиер във виенската сладкарница “Аида ”. После се обръща да види какъв резултат е създал върху спътниците си. Те се вършат, че не са с него, до момента в който касиерът неразбиращо повтаря “Я, бай Ганьо, я ” и минава към идващия клиент. Тази знаменателна сцена, на която станах сащисан очевидец,  ме подтикна да употребявам Алеко за ориентир на Ганьовите адреси из Виена.

Хотел „ Лондон ”

...Стигнахме във Виена и спряхме в обичайния хотел „ Лондон ”.  Слугите снеха от колата моята чанта, желаеха да вземат и бай Ганювите дисаги, само че той от тактичност ли, кой знае, не им ги даде.
- Как ще им ги дадеш бе, братко, гюл е това – не е смешка, миризма мощна – ще бръкне да извади някое шише – иди го гони сетне! Ти не ги гледай, че са такива мазни. Айнц, цвай! Гут моргин, па все гледат да докопат нещо.

На фотографията: асансьорът в хотел „ Лондон ”, пред който Бай Ганьо дърпа дисагите си от пиколото

Чета тематичния фрагмент от „ Бай Ганьо ”, до момента в който трамваят скрибуца към „ Флайшмаркт ” № 28 – адреса на „ Лондон ”, който, несъмнено, от дълго време не е хотел, а постройка с жилища за състоятелни люде.
Аристократичната сграда външно е непроменена от втората половина на ХVІІІ век, когато там се е помещавала  гостилница  „ Белият вол ”, в която постоянно си угаждали звезди като Готхолд Лесинг, Ференц Лист и Рихард Вагнер, Йозеф Хайдн, Фридрих Ницше...

Гръцкото кафене

На срещуположната страна е описаното от Алеко „ гръцко кафене ”. Мястото, където нашенците пийвали утринното си „ кайве ” и... преглеждали българските вестници, които дошли във Виена с ден забавяне по треня. Табелка „ От 1829 година ” потвърждава достоверността на кафенето, в която и ситуацията не е мръднала.

Сладкарница „ При златната чаша ”

...Минахме гръцкото кафене, завихме към кафе „ Мендл ”, дето се събират българите, и се упътихме към църквата „ Св. Стефан ”. Тук на площада поканих бай Ганя да се отбием в една сладкарница, където аз ходех постоянно и доста добре се познавах с касиерката, една хубавичка и радостна мома, само че се държеше добре и не допущаше волности.... Извръщам да си избера нещо сладко и в същото време един негодующ вик оглуши цялото заведение...
- Какво стана, бай Ганьо, ти ли й направи нещо? – извиках аз обезпокоително и ядосано.
- Не съм бе, брате, какво съм й направил – отговори сплетено бай Ганьо с треперещ глас.
Момата, разсърдена до висша степен, с пламнало лице, с висок глас ми разправи, че бай Ганьо я оскърбил с деяние, похванал я и освен я похванал, ами... Тя искаше да вика полицейския. Скандал!
Сладкарницата съществува и до през днешния ден в подножието на приказно изографисана с амазонки постройка. На почетно място върху фасадата й е съхранена рисунка на златна кафеена чашка и надпис „ Zum goldenen Becher ” („ При златната чаша ”).  

Кафене „ Мендл ”

Но да се върнем към бай Ганьо и Алековите трудове:  Седя си една заран в кафенето, у Мендля. По едно време като кресна в ухото ми едно: „ О-о-о! Добър ден! ”. Дигам си очите: един широкоплещ, черноок, чернокос господин, със засукани мустаки, облечен в редингот, незакопчан, под жилетката му два-три пръста червен пояс, с ботуши и един врачански бастон под мишница. Млад човек: да има, да има най-вече триесет години... Ганьо Сомов!

Кафене „ Мендл ” е красива ъглова постройка на улиците  „ Ротентурм ” и „ Лугек ”. До наскоро мебелировката вътре като че ли идвала от музея. В него сядали на раздумка достолепни кореняци-виенчани с усет към достоверното.  Един злополучен ден изнасят старинните мебели, извитите закачалки като че ли се съпротивляват,  заклещват се по парапета на дървеното балконче, скръбно поскърцват креслата. След няколко месеца на мястото на кафенето заблестява с изкуствената си хубост италиански салон за сладолед. Но най-малко постройката нагоре си е същата като по бай-Ганьово време.
 
Операта
...В операта даваха балета „ Рuрреnfее ”. Ние заемахме седалища в партера. Бай Ганьовите бозави дрешки се хвърляха в очи като контрастност с общия мрачен декор на костюмите. Дигна се завесата. Тишина – мъртва. В същия този миг зад тила ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха.... Боже! Какво виждам! Бай Ганьо се съблякъл по ръкави и си разкопчал жилетката, която го стяга от натъпканите в пояса му мускали.
За чест на Ганьо Сомов би трябвало да признаем неговата напредничава ученолюбивост и предпочитание да се образова. Навремето (както и сега) цените на билетите за опера били много соленшки и щом той, спестовникът, се е бръкнал, с цел да слуша „ Куклената самодива ”, значи не е бил напълно проЗД.

Банята

... Бай Ганьо се бави дълго време и зад завесата на стаичката му се чуват пъшкания и се тракат някакви стъклени предмети. Най-сетне отдръпна се завесата и той се яви в натура, с влакнати гърди и с нашарени от чорапите нозе – като държеше в ръка един възел: това бяха драгоценните мускали, вързани в една не до такава степен чиста кърпица, които той се побоял да остави в стаичката. Той се огледа по стените на коридора, потърси някой пирон да закачи възела си....
- Ама елементарна работа тези немци, един пирон не им стига мозъка да забият, па споделят, че ние сме били елементарни.

Мястото на конфуза е „ Софиен зелен ” („ Залите на София ”). Старинна постройка с красива фасада, от която не бе останало съвсем нищо, с изключение на проядена като от екзема стена. На 16 август 2001 година там избухва толкоз огромен пожар, че 140 коли и 518 огнеборци не сколасват да го потушат. Жалко! Мястото е било необикновено – бална зала през зимата и басейн през лятото, с вековна история и фантастична звучност. (Която явно е помогнала на бай-Ганьовото „ Булгар! Булгар! ” да кънти уместно.)
Голяма строителна компания купува руините на „ Софиен зелен ”, резервира фасадата и трансформира мястото в безценен жилищен комплекс.

Епилог
Какво ще й виждам на Виената. Дето отидеш, все гут моргин, все пари желаят. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде, отсича безапелационно бай Ганьо.

Още пътешествия и завършения на страницата на Покана за пътешестване във Facebook